Зараждането на този спорт в България е между годините 1923 г. и 1931 г. Разликата от такъв голям период от време е сложния начин на провеждането на организирана дейност. До поставянето на всичко под контрол ще изтече много вода в различните басейни. За Славия шампионската сметка се открива от Стефка Николчева, която грабва лидерството в дисциплината 400 метра свободен стил от 1946 г. Това е само 5 години от момента на създаването на плувна секция към най-старото спортно дружество. През 46-а и 47-а Николчева носи и националните рекорди.

 Най-сериозен тласък плуването в Славия получава през 1968 г. когато се открива покрития 25-метров басейн на Овча купел. Той заедно с открития 50-метров и детския комплекс в района на дружеството направи комлекса един от най-търсените през 12-те месеца на годината. Тази база и близоста на училищата в района дадоха възможност на много деца да се научат да плуват и да заобичат този спорт, а роди и истински шампиони.

 Работата в тази посока на директорите на школата Кънчо Йовчев и Мирчо Карагьозов и младите и амбициозни треньори Георги Миндов и Георги Енчев не след дълго започна да дава конкретни резултати. Разбира се признание трябва да получат всички треньори, които държаха в ръце дървения прът за обучение на начинаещи.

 Един от тези начинаещи е Пламен Дончев. Той живееше на метри от спортния комплекс, а 132 у-ще се намира посредата по пътя му към синята вода. Едва 13 годишен той постига резултат на 100 и 200 м. бруст, които впечатляват специалистите, защото само преди година основната му дисциплина е гръб. В Осло през 76-а се класира пети сред юношите на Европа. На следващата година, едва 16 годишен печели първата си титла при мъжете у нас. Участието му на Оллимпийските игри в Москва-80 идва след рекордни постижения за България на състезание в Париж, рекорди които бяха подобрени след повече от десетилетие. След още множество успехи в Европа Пламен потърси истината на плуването в Америка. Откри я на Олимпииските игри в Пекин-2008 неговият син Мишо Александров бе най-добрия българин в битката на титани.

 След Пламен Дончев в годините израства една златна рибка -  Бистра Господинова. Тя е от поколението дало на България най-големите успехи през осемдесетте години, когато нашите момичета бяха непосредствено след най-силните от ГДР. Още на 13 годишна възраст Бистра вече е майстор на спорта, титла която се дава за успехи и резултати. Първите и титли при жените идват още през 53-а година, като няма конкуренция на бътерфлай и гръб. Европейското първенство в София и бронзовия медал в смесената щафета 4Х100 е първия медал за Славия на такова ниво. На 100 м. гръб Бистра печели четвърто място на Стария континент. След трите европейски първенства – Рим-83, София-85 и Страсбург-87 идва 6-ото място от щафетата на олимпийските игри в Сеул-88. Всичко това е най-престижното от една кариера пълна с рекорди, национални и балкански титли. Адриана Борисова продължава слависката диря на европейските първенства с участието в Бон-98 и Атина-91.

 Идва ред на хегемонията на Георги Михалев. Възпитаник на бургаската школа, той и неговата треньорка Мария Димитрова прекарват най-продуктивните си години в Славия, като в осемте години в белия клуб се сбъдва и голямата мечта на Михалев да плува в олимпийски басейн – Сеул-88, Барселона-92. Към тези престижни форуми прибавяме два световни шампионата – Мадрид-86, Пърт91 и 5 Европейски първенства – София-85, Страсбург-87, Бон-89, Атина-91, Шефийлд-93.

 Своя дял за България, като състезатели на Славия са дали още Денислав Калчев на световното в Рим-94 и Кали Колумбия с щафетата 4Х100, европейската титла в Ставангер на 25 метров басейн, Димитър Петров – първата за българия Световна купа по плувен маратон. Следват Антоанета Френкева и Цветан Георгиев, Елена Зарева, Илия Кацарски, Боян Венциславов, Ефтим Траянов, Янита Рангачева, Борислава Борисова.

 Понякога да оцелееш е по-трудно отколкото да спечелиш. Затова няма как да не споменем Владимир Янков в историята на този спорт в Славия. Разбира се с целия екип от ръководители и треньори. Тяхната непримиримост остави плуването в Славия живо в годините на преход след 1989 г. Макар и с по-ограничени възможности реката от таланти тече, а там където и поток тече, може да стане буйна река.

2009 – Повече от 200 деца се научиха да плуват през годината в клуб Славия, като половината от тях бяха картотекирани за участие в състезания. Участия в надпреварата Златна рибка, Весел делфин и други стартове показаха правилната посока, за са готови кадрите, които да заместят славните имена от миналото – Пламен Дончев и Бистра Димитрова.