Малко са онези които знаят, че всичко свързано със златното бъдеще в художествената гимнастика в България е започнало с школата на Славия. Онези, които обаче чуят името Жулиета Шишманова вече ще наострят уши, защото от нейните знания се е учила и всепризнатата Нешка Робева. Не случайно до ден днешен има два големи турнира на нейно име. Започнатото от Жулиета през 50-те години продължава Златка Аврамова-Пърлева, която преди да стане педагог печели първата национална титла за своя клуб. Тогава е началото и на златната история на Славия. Проблемите с липса на собствена зала не отказва многото деца, които тренират на ст. Васил Левски, но пък дават сили на Елена Димитрова, която успява да убеди ръководството на Славия и ГУСВ, които построяват такава на Овча купел.

    Първата шампионка е Красимира Филипова. Началото обаче е през 1967 година, когато тя печели първия си медал – бронз в съчетанието без уред от световното първенство. Следват призови места в най-авторитетните турнири у нас и по света в продължение на 10 години.

   Онова което прави школата на Славия неповторима е настандартните идеи, които се реализират в неповторимата хореография и грацията в изпълнението. Затова започнатото от Пърлева се развива с нова сила от Людмила Димитрова, която по-късно убеждава водещите сили в света, че е една от най-добрите. След ерата на Красимира Филипова идват следващите шампионки. Първата винаги ще е Снежана Дечева – световна титла от Хавана през 1971 г. Идва европейската шампионка от 1978 г. Диана Христова. Най-богатата колекция обаче принадлежи на Емилия Божидарова със златни медали от световно и европейско при ансамблите, както и два сребърни медала от Световната купа. 

   Следващото поколение е впечетляващо. Многото титли и медали на грациите Елизабет Колева и Мариела Пашалиева започват още от 1987 година. За първи път гимнастичка се отказа от школата на Левски и избра Славия . Бианка Панова макар и за кратко се довери на таланта на Людмила Димитрова и печелеше купи за белия клуб. Друга състезателка на същата треньорка пък пропусна олимпийските игри в Барселона-92, защото Димитринка Тодорова отказа да смени Славия с Левски, но остави във витрината на любимия си клуб златен медал от световното същата година. И към целия този букет от рози в бяло се добавят още имената на треньорките Костадинка Атанасова (във Франция) и Емилия Бонева(в Испания), които изградиха цяла плеяда гимнастички по примера на школата Славия.

2009 – Участието на Цветелина Найденова и Румяна Георгиева на европейското първенство за девойки е постижението, което показва, че извора не пресъхва. Художествената гимнастика в Славия винаги е била място за подражание, не само с имената на Красимира Филипова, Златка Пърлева или Людмила Димитрова. Всички работят всеотдайно, за да се справят в конкуренцията на новите фаворизирани лични клубове. В категория А при девойките младша възраст, девойките старша възраст, децата и ансамблите имената на слависките доказват това. Осмото място на Кристи Попова в многобоя при младите девойки е гаранция за бъдещето.