Първите успехи идват в турнирите за Купата на началника на строителни войски, която през годините се утвърждава като катализатор на млади таланти. Логично уволнението на набора разделя момчетата от шуменската бригада с Райко Петров, но един от участниците в това спортно-военно начинание Петър Малинов става треньор в Славия, опирайки се на вече изградената от ГУСВ структура. В годините не може да не се признае постигнатото и от неговите колеги Симеон Дятчин и Асен Велков. Истинските големи успехи започват след 1967 г., когато за треньор е назначен Желязко Димитров, който току е получил дипломата си от ВИФ Георги Димитров. Добрата работа на секцията по борба ръководена от различни председатели, но силно искащи успехите отборът съставен предимно от военнослужещи за две години преминава в А група на държавното първенство. Следват силни години в тежката конкуренция на толерираните ЦСКА и Левски най-вече с млади мочета, които обаче винаги са били и част от националните отбори. Така не закъсняват и успехите на големите международни турнири. Първи е европейският шампион Пано Желев, който печели в Мадрид през 1974 г. Следват го Исмаил Абилов (три пъти) Ефраим Камберов (два пъти) и Албен Кумбаров. На Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Исмаил Абилов постигна най-големия успех за борбата ни в тези години със титлата в категория до 82 кг. при свободняците. С бронз от тези игри се завърнаха Младен Младенов и Павел Павлов при класиците. В следващите години идва времето на Андрей Димитров и неговите две европейски и две световни титли.

    Най-богат на успехи в историята на Славия е периода след 1989 г. когато в борцовия клуб намират сериозни благодетели. Тогава с идването на Страхил Димчев, състезател на Йордан Христов към името на клуба се прибавя и това на спонсорите Литекс, а две години по-късно към каузата се присъединиха бившите борци Гриша Ганчев и Ангел Бончев. Финансирането на Ганчев и добрата база на Славия стават основата на бъдещите успехи на българската борба като цяло. Треньорите Михо Дуков и Братан Ценов работят при най-добрите условия, а отличията на състезателите са красноречиви – Валентин Йорданов – две световни титли и олимпийско злато от Атланта-96, Серафим Бързаков – световна и европейска титла, Николай Паслар – световна титла, Стоян Добрев – два европейски златни медала и един за Сергей Морейко. И не на последно, а на първо място е явлението Армен Назарян, който добави още олимпийска титла от Сидни-2000, една световна и три европейски. Към всичко това трябва да прибавим, че всеки един от тези шампиони има още множесто медали и отличия със сребърна и бронзова окраска. От 2009 г. Гриша Ганчев оттегли Литекс от Славия, но това едвали ще спре писането на историята в белия борцов клуб.